В годините от малки междучасия
все търсих те, красавице-любов,
облякох те в копнежи и мечтания
и нежно те белязах с апостроф.
Във месеци на думи неизречени
кроях те с влюбени слова,
косите ти постеля бяха в звездни вечери,
а утрото - пак чаша самота!
Във дни на хиляди желания
за нищо на света не те смених,
душата ти засипвах със послания,
очите ти дори превърнах в стих. ...