Красотата на моретата
Душата не познава недоимък,
тя не е неграмотно същество.
Душата не живее в схлупени колиби,
а копнее за крайморско блаженство.
Слънцето разравя в сини дълбини
искрящи бели бисерни находища.
Лъчите му не ще си присвоят красотата
на вълните, короновани с нептунова пяна.
Ухае силно на брега топлината.
А как сгрява фарът сърцето на моряка!
Пилее към него пулсираща светлина,
с която посреща и изпраща.
Влюбените пилигрими като теб и мен
не вярват в пустинните оазиси.
Както нахаканите чайки, и ние
ще почерпим от пъстротата на моретата.
© Мария Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Благодаря за коментара, Дарина. Наистина нескромно, небесно...
-
"Душата не познава недоимък,
тя не е неграмотно същество."
Не се задоволява с прост поминък,
защото е с небесно естество
Тези твои два реда ме впечатлиха, заради тях си заслужаваше да прочета. Благодаря за прозрението -
Много благодаря за подкрепата ти, Анна.
-
Успех!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
