vitality2 (Мария)
239 526
10.07.2021 г., 22:56 ч.

Красотата на моретата 

  Поезия » Хумористична
677 0 4

 

Душата не познава недоимък,

тя не е неграмотно същество.

Душата не живее в схлупени колиби,

а копнее за крайморско блаженство.

 

Слънцето разравя в сини дълбини

искрящи бели бисерни находища.

Лъчите му не ще си присвоят красотата

на вълните, короновани с нептунова пяна.

 

Ухае силно на брега топлината.

А как сгрява фарът сърцето на моряка!

Пилее към него пулсираща светлина,

с която посреща и изпраща.

 

Влюбените пилигрими като теб и мен

не вярват в пустинните оазиси.

Както нахаканите чайки, и ние

ще почерпим от пъстротата на моретата.

 

 

 

© Мария Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

Здравей, мое лято! »

33 място

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря за коментара, Дарина. Наистина нескромно, небесно...
  • "Душата не познава недоимък,
    тя не е неграмотно същество."
    Не се задоволява с прост поминък,
    защото е с небесно естество

    Тези твои два реда ме впечатлиха, заради тях си заслужаваше да прочета. Благодаря за прозрението
  • Много благодаря за подкрепата ти, Анна.
  • Успех!
Предложения
: ??:??