Краткият полет
Като от гръм
прогонена птица
долетях едва
под старата стряха.
Там те съзрях
сгушен в тъмата.
И... полетяхме двама
в неизвестна посока.
Следвахме полета си
под многоцветната дъга,
извисявахме се
все по-нависоко.
Красива гледка
под нас се разстила,
не ме изпускаше
от погледа си за миг.
Но... пред нас
в далечината - скала.
Аз нямам сили
над нея да прелетя.
Да си починем -
ти в твоето гнездо...
аз под старата стряха
с ранено крило.
© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados