Краткият полет

Като от гръм 

прогонена птица

долетях едва

под старата стряха.

Там те съзрях

сгушен в тъмата.

И... полетяхме двама

в неизвестна посока.

Следвахме полета си

под многоцветната дъга,

извисявахме се 

все по-нависоко.

Красива гледка

под нас се разстила,

не ме изпускаше

от погледа си за миг.

Но... пред нас

в далечината - скала.

Аз нямам сили

над нея да прелетя.

Да си починем -

ти в твоето гнездо...

аз под старата стряха

с ранено крило.