Краят на лятото ме натъжава,

сякаш че отива си любим човек

и подире му и онзи зной жарава

скрива се във тъмното напред.

Няма го! Като една любов избягала.

Кея пак е празен и не ми се спи.

Обикалям гол и бос по пясъка,

а дъждът не спира да вали.

Търся го сред спомени обрулени,

идващи като делфини по море,

те изпълват ми очите влюбени

в залези обляни в кадифе.

Чакам го при сънените мелници

да се върне с южни ветрове

и на тази страст аз вечно пленник съм,

лятото е в моето сърце.

Лятото с разходките до късно,

лятото със жизнерадостния смях,

като птица феникс то възкръсва

и намира ме оставен там, където бях.