Крепост

3 mar 2011, 16:08

Poesía

483 0 2

КРЕПОСТ

Тук сенките на спомени се гонят.

Сърцата бяха крепост непревзета.

Сега камъните от раздялата се ронят.

Ръждясаха - любовните резета.

В крепостта ни само ветрове се скитат.

Пияници несигурен подслон намират.

Стените - пусти. Плачат без защита.

И гаснат тук забравени кумири…

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

5907077 (Валентина Харизанова)

2011-03-03T20:36:52+02:00

Малко тъжно!!!
Но крепостите са трудно разрушими ,макар доста стихии да се опитват да направят това!!!
Поздрави!!!
Wali (Виолета Томова)

2011-03-03T17:22:38+02:00

Запомнящ се образ. Хубава поезия.