Замък с остарели, позеленели стени,
вместо да се рушат, издигат се те,
достигащи необятните, недостижими висоти,
пазещи в себе си болките на отминали войни.
Единствена пътека, водеща до порутен мост,
бледо величие на някогашен път,
разрушена от преминали множество съдби,
оставили след себе си спомен и горчиви сълзи.
А вътре там, сред тези стени, стои,
някога радващ се на тези земи,
момък с голямо сърце и чиста душа,
превърнал се в старец, носещ тъга.
Изгражда ред подир ред тези стени,
непрестъпни да станат, в затвор да стои,
от страх да не влезе някой и да руши.
Да отнеме малкото останала топлина,
да вземе от него едничката светлина.
Но някъде там се крие задна врата,
добре замаскирана, водеща вътре в крепостта,
да дари отново светлина или мрак за вечни времена.
© Джимбо Todos los derechos reservados