1 abr 2018, 2:48

Крила ми трябват 

  Poesía » Del paisaje, Filosófica
577 1 5

Не ми трябва храна и вода,

нито дрехи, обувки, кола,

нито дребни и едри похвали,

а да имам две мощни крила!

 

Да издигнат ме там сред простора,

над градини, села и отгоре

да почувствам се истински волен,

искам просто две силни крила!

 

Ще кача ви върху мен тогава,

да се вдигнем над пошлата слава,

да погледнем със страст отвисоко

и отворим сърцата широко.

 

За да видим тез наши проблеми,

колко дребни са, колко „големи“?

И отивайки все по-високо,

по-далеч да оставяме злото.

 

Нека стига ни въздухът само,

обкръжил ни в небето голямо.

Искам го туй небесно изгнание –

най-велико, последно желание…

© Данаил Таков Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря ви, Пепи, Владо! Имаме ги крилата – в душите!
  • Всъщност, със самоусъвършенстването си, човешкия дух може да се извиси над дребнавост и пошлост, над човешките пороци, това е вътрешна борба -- най-трудната...и тогава ще се чувства свободен. Браво, Дани!
  • Поздрави и от мен! Благодарско!
  • Напомня ми за " Чайката Джонатан Ливингстън" - силно и свободно. Поздрави!
Propuestas
: ??:??