1.04.2018 г., 2:48 ч.

Крила ми трябват 

  Поезия » Пейзажна, Философска
575 1 5

Не ми трябва храна и вода,

нито дрехи, обувки, кола,

нито дребни и едри похвали,

а да имам две мощни крила!

 

Да издигнат ме там сред простора,

над градини, села и отгоре

да почувствам се истински волен,

искам просто две силни крила!

 

Ще кача ви върху мен тогава,

да се вдигнем над пошлата слава,

да погледнем със страст отвисоко

и отворим сърцата широко.

 

За да видим тез наши проблеми,

колко дребни са, колко „големи“?

И отивайки все по-високо,

по-далеч да оставяме злото.

 

Нека стига ни въздухът само,

обкръжил ни в небето голямо.

Искам го туй небесно изгнание –

най-велико, последно желание…

© Данаил Таков Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ви, Пепи, Владо! Имаме ги крилата – в душите!
  • Всъщност, със самоусъвършенстването си, човешкия дух може да се извиси над дребнавост и пошлост, над човешките пороци, това е вътрешна борба -- най-трудната...и тогава ще се чувства свободен. Браво, Дани!
  • Поздрави и от мен! Благодарско!
  • Напомня ми за " Чайката Джонатан Ливингстън" - силно и свободно. Поздрави!
Предложения
: ??:??