КРИСТАЛНАТА РЕКА

Митично древни времена,

в самата ледена епоха,

тук демон проснал бил снага

и замразявал с дъх живота.

В сияйно утро с лек ветрец,

над Рила пламнал небосвода,

пламтящ космичен пришълец

пристигнал тук на входа.

Той носел в себе си живот,

огрян от светлина,

преследвал демона жесток

с небесна топлина.

Слънцето с бляскав меч разсекло

на две главата му враждебна,

а по смълчаното дере се стекло

поточе от кръвта му снежна.

Пламенно огряло ледника с лъчи,

той гузно свил се и потекъл,

а в долината грохот на скали

през вековете и до днес отекнал.

Запръскал топъл плодороден дъжд,

извила се дъга над планината,

ручеи потекли изведнъж

и сринали проклятието на реката.

За да запази цветната магия,

орел засенчил водопада

и омагьосаната падаща стихия

превърнал в каменна преграда.

Недосегаеми, орловите скали

и  днес изливат се в реката,

затуй орелът тук гнезди

и тук отглежда си децата.

Вода избухва над скалата,

залп диамантени искри,

на Бели Искър в долината

празнуват нашите мечти.

Омайно воденично колело,

обсебило човешката душа,

разпръсква нейното брашно

сред красотата на света.

Преплели боровете клони,

препускат над реката

и уморени в бързеите се крият,

приклякат да отпият от водата.

Красива катеричка скача,

отронва се шишарка жива,

в реката пада и подскача

опиянена от възторг, щастлива.

Кой знае, някъде напред,

далечни, причудливи брегове

ще стигне с протегнати ръце,

а може би и необятното море.

Вълни, хиляди зайчета сиви,

скалите прескачат юнашки,

препускат надолу щастливи,

подхвърлят блестящи опашки.

Прозрачен гейзер от вода

изригва сред скалите,

дъгата слага му чадър

на слънцето с боите.

Зашеметен, дъхът ни спира,

водата втурва се в дерето,

увеселителният влак стартира

надолу към полето.

Разхвърля цъфнали букети

по радостните брегове

и топло слънцето им свети

през боровите върхове.

Подскачат вихрено вълни

и гръмко падат във водата,

избухват смеещи сълзи,

след тях разлели красотата.

А залезът печален, може би,

че непристъпно е дълбокото дере,

извезал на пъстървите звезди

от пламнали красиви цветове.

Смирено урвата разляла

в небето лепкавия мрак,

луната майчински разстлала

грижовно звездния хамак.

Земята приласкала в него,

приспала я с лъчи

и слезли плахо да се къпят

отново младите звезди.

Във водопада се посмели,

отпуснали се във вира,

накрая с бързея запели

и върнали се у дома.

Оттам по-силно засияли

с кристална чистота

и част от огъня си дали

на непокорната река.

Блажен в плен на красотата,

не иска мракът да си тръгне,

отчаян крие се в гората

и чака слънцето да го изтръгне.

Омаян изгревът събужда

живота пъстър в долината,

огрял синовната ни нужда

да пазим и красим земята.

Лирично вятърът запява,

преплетен в нашите коси

и с чувства ведри покорява

възторжените ни гърди.

Сърцето вдъхновено сътвори

магическа пътека,

с мостове върху кристалните води

то сля природата с човека.

Б.