(На една отчаяна съпруга.)
Ще подмина с усмивка мъглата в света ти измислен.
Самочувствие – нула. И шизофрения приятел.
Пожелавам ти обич. Вълнуваща, трайна и истинска.
Дето да те измъкне от този безмислен театър.
Много тъжно е всъщност... Това дето мислех – се случи.
Любовта от строшено-лепената ваза изтече.
Не възкръсва доверие, няма как да се получи.
Но признавам ти, с театъра стигна ужасно далече.
Напиши си на листче това, дето всъщност тежи ти.
Спри с лъжите. Свали 30-ина килца... и кротни се.
Ще е хубаво, ако осъмнете вярно честити. ...