Женим се ние и вдигаме
сватби големи и чудни.
Много успехи постигаме
в дните си, толкова трудни.
Къщи на челяд приписваме,
сякаш любов си купуваме.
Взехме ли май да си писваме
в дългото, бавно пътуване?
Тихо и плавно потъваме.
Щрихите в нищото чезнат.
Под тежестта се огъваме.
Падаме целите в бездна.
Смелите носят си бремето.
Те не познават умората.
Те се отдават на времето
и са за всеки опората.
© Димитър Драганов Todos los derechos reservados