Не обичам късните лета,
настръхналите утрини от хлад,
замислените понеделнишки лица,
напудрени с невидима тъга,
и онзи неизбежен кръговрат,
във който няма връщане назад.
Обичам тишината на снега,
увита в пухкавия зимен сън,
отново бяла да се преродя
и да пресрещна пролетта навън
с паролата: Готова съм!
© Ивон Todos los derechos reservados
Още по - вече ми хареса!
Жалко, че не мога да добавя още една шестичка!