Гризеш живота до побъркване,
като корица плесенясал хляб,
подхвърлен я от милосърдие,
я от злоба, или на инат.
Зъбите се оказват здрави
и стържат кучешкия пай,
а някой там се забавлява-
живот безпочвен,няма край.
Разкапваш се от чужда болка,
попила в твоето сърце,
белязан си,това е -толкоз,
ако не искаш - не живей! ...