22 jun 2018, 17:25

Куклата с кафяви очи 

  Poesía
602 0 0
Спомням си, когато видях те в ъгъла на бяла стая,
спомням си, когато кафяви станаха светлите очи.
Заради болката в душата се роди омаят,
роди се чувство в сърчицето синтетично.
Нямаше кой да те вдигне от земята,
не искаше никой да бъде събеседник твой.
Като думичка не раждаше устата,
всеки за теб бе отрицателен герой.
С времето пред теб смениха се хиляди лица,
виждаше всеки ден промяната в живота.
Остаряваха хиляди деца,
никой не сети се да вдигне те от студената земя. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Сираков Todos los derechos reservados

Една стара творба, поизбърсана от прах.

Propuestas
: ??:??