Серафиос
50 el resultado
Тайнството отвътре възхищава,
погледът навън твори.
Личността твърдо отстоява,
същността готова да дари.
Нравът сърцето удивлява, ...
  1363 
  3756  11 
СПАСЕНИЕ НА ТРИТЕ СВЯТА
Вървят трите свята един към друг. За своята гибел се готвят дорейците, драките, хората. Всички управници на човешкия
свят Ванал вече ни оставят на произвола на съдбата. Хората
умират в собствения си свят, докато един дракиец – Бисат, се
опитва да спаси поне част от трите свят ...
  1165 
Значението на дума една,
поведение или направа.
Етиката никога не е вреда,
доставя винаги наслада.
Подавам по етикет ръка, ...
  791 
Всеки ден започва в зима,
щом от сън се върнеш.
Мразовита моя любима,
щом с виелица обгърнеш.
Снежинка лека неделима, ...
  820 
Край Върбата спирам,
клонката да откъсна.
На пръсти се надигам,
но в ината е чевръста.
От умората си спирам, ...
  1106 
Вятър през завивката те буди,
твоята любов до теб завит е.
Кръвните пътища са пълни,
меко гъделичкат ти гърдите.
Пътуват вътре магичните импулси, ...
  728 
Миг красив от вечността,
без тон или движение.
Няма я повърхността,
без лукаво поведение.
Сърцето пълни пропастта, ...
  1044 
Въздух по земя се носи,
Слънцето кара го да тича,
по душа човешка се насочи,
в дрянова прегръдка се облича,
бяга след магичните откоси, ...
  879 
Броиш ли на стаята ъглите,
чакаш ли да дойде твоят час,
едвам горе задържаш си миглите,
за сила ли припомяш моя бас?
Не срещаш на колегите очите, ...
  948 
Духът си незнайно към твоя вързах,
същото чудо с твоя си направи.
Невидял лице тогава се привързах,
запозна ме с много чувства нови,
душата ми от пепелта изправи. ...
  878 
Пред теб девойко запевам,
що си ме мен приемала.
За недъзите дето последвам,
срещу мене си нищо казала.
Любов от тебе щом вземам, ...
  977 
Първи ден десантен ни приключи,
напускаха си палатките войските.
На оръжие всяко приклада се заключи,
палатките за сигурност напускат,
чакайки за втори ден тълпите. ...
  1213 
С вечер си Есента отива,
в лек полъх се разнася,
щом се полъхът усилва,
вятър студът понася.
Почва дъжд отгоре, ...
  697 
Тъжно е небето тука,
в таз държава малка.
От майчини сълзи е потопена,
кишава е сякаш тук земята,
зарад теклите, неспиращи и днес реки. ...
  793 
1.Любов е чувство съвършено,
само с теб успял съм да изпитам.
С теб през нея минах,
без да ме сърце боли.
Погледа ти срещам, ...
  622 
1.Лириката мислите им е пленила,
животът им тече във редовете,
със сърце ранимо ги майка е родила,
плет градят пред него за защита,
цялото в бодли отвънка, ...
  668 
1. В очи небесни кротко плува,
не открила друго място,
магичната й доброта.
От Слънцето я лъч целува,
небесните очи искрят, ...
  1329 
1.Забравил колоните да включа,
наслаждавам се на таланта ти изящен.
С нежност пръстите ти се разхождат,
на длани върху органа подпрени,
по клавишите потъват. ...
  750 
1. Думите ти твърди,
кротко устните напускат,
наоколо на чар ухае,
страст от погледа полита,
сърцето в живота бяга, ...
  650 
1.Родена със име на принцеса,
вървяла по пътя на тъга.
Такъв е на изграждането ти процеса,
успяла си в живота труден,
на щастието да подадеш ръка. ...
  576 
1.Изкушение, защо във мене идеш,
недей блъска по душевната врата.
Духът оръжие за тебе ми остави,
Научи ме с него да руша,
Ала не искам да ранявам твойте чувства, ...
  614 
1.О, Любов от мене не бягай,
неще ти нищо от лошото сторя,
години за тебе всичко давам,
с всичко за тебе се боря,
успех не срещам във битката строга, ...
  708 
1.Старата ни майка гледа,
носи домовете ни на своя гръб.
дивеч за нас отглежда.
В сърцето й място за нас има,
снагата си пред духа ни свежда. ...
  1158 
1.Грещо се разтапя шоколад,
изсипва се във големите казани,
поема със себе любовта,
сладостта със себе взима,
магията на мигът поема. ...
  600 
1.Сънят ми чука на вратата,
дърпа ми клепачите надолу,
по-лека става ми душата,
сгрява се снагата като във прегръдка,
стисната сал леко от завивка. ...
  662 
Огнено момиче сърцето ми запали,
със сърце на лъв в гърдите,
есента ни заедно запази.
Красотата в нея с изкуството показва,
непосилните да разберат, ...
  1409 
1.Посреща ни със сила във леглото,
без да мръдне пръстче или длан.
Потта ветрее в пламъците по челото,
време е за вратата към момент желан.
2. Смелостта под болничната риза тлее, ...
  544 
1.Около сърцето кръвта балбука,
гали пяна кръвоносните стени,
устата не смее да сложи тъга или усмивка,
не знае сърцето дали добре му е или тъжи,
ала кръвта ти още ври. ...
  595 
1.Душата ми бие като камбана,
потънала в тишина от мрак.
Ръка подавам, в морето от ръце,
забравили, какво е светлина.
Да извадя ги от блатото искам, ...
  583 
1.Трещи, гърми и се излива,
Вода навсякъде къде погледна,
Разперил чадър по тясна уличка,
Почти съм като на пътека,
Джапейки в локвите дълбоки, ...
  635 
Летя в безкрайното небе,
сякаш някой нежно за ръка ме води.
Не виждам никакво лице,
но усещам как във спомени се ровя.
Над мен се разпери сякаш птица, ...
  560 
Стреля всеки направо в сърцето ти окървавено,
стреля без да се свени... руши всичките ти здравини,
кръвта потича вече по гърдите ти обилно,
а на ме всичко ми изглежда толкова безсилно,
толкова далече да не мога да помогна, ...
  682 
1.Поля зелени и гори пъстри,
губя се във твоите очи.
Тежко е да гледаш есента как съхне,
потънала във сълзи,
зачервила снежното по края на езерата си. ...
  641 
Студена грееше в нощта,
тъжна сякаш плувнала в сълзи.
Няма кой да й даде ръка,
загубила отдавна красивите слънчеви лъчи.
Дупки по лицето нейно зеят, ...
  625 
Пътя земен вече свърших,
мечтите си успях да покоря.
Всичко що трябваше изпълних,
но дело последно виждам в мараня.
Лицето твое различавам отдалече. ...
  628 
1.Прахът от живота се рони,
по Света се навсякъде разстила,
доказателства в себе си събира,
с вода се в твърд превръща,
че даже и мрак отвъд него гони. ...
  627 
1.Духът е в теб проникнал,
Дявол знание излива.
Бори се за теб Душата,
Животът е веч възникнал,
тялото ти грехове попива, ...
  581 
1.От вълната на звука се ражда,
навсякъде в природата играе,
всеки с нея танцува,
на тоновете й безкрайно се любува,
и в сърцата спокойствие насажда. ...
  1361 
Спомням си, когато видях те в ъгъла на бяла стая,
спомням си, когато кафяви станаха светлите очи.
Заради болката в душата се роди омаят,
роди се чувство в сърчицето синтетично.
Нямаше кой да те вдигне от земята, ...
  500 
Propuestas
: ??:??