Morgana (Ди)
188 202
23 oct 2007, 15:25

Кукли на конци 

  Poesía
705 0 5

Животът е пародия от чувства,
хиляди измислени неща...
А ние май сме всъщност
кукли на конци в ръцете на някаква съдба...

Толкоз много дири от следи...
... и после черна пропаст
и смехът от иронията на хиляди мечти...
... и после смърт от бяла плахост...

Животът е усмивка без лице,
след туй мъртвешки глас...
Животът е онуй, дето не може да пипнеш със ръце,
трагедия от зов, сълзи и смях...

А съдбата е скитница неумолима,
като актриса във театър,
усмихва се, след като детето в теб е срила...
и връща живота ти със съдбовен трясък...

Не носи ни усмивка, ни тъга,
само малко болка от сълзи...
Съдбата, сякаш дума на жена,
вплетена в игра с кукли на конци...

И ний сме тия, дето ни играят,
ония, дето все се лутат...
Животът и съдбата все ще ни омаят,
като в пародията мечти пропускат...

И после всичко губи се от ритъм.
Любовта умира без надежда.
Вярата топи се с всяка пошла мисъл...
... и вече късно е да се оглеждаш...

От толкоз примирения в незнание,
от толкоз мъка, останала в несвяст,
от грешки, болка и терзание,
уморил си се да търсиш личното си АЗ...

А животът смее се отсреща
на хиляди болки и сълзи...
И съдбата в своя театър ни отвежда
с клоунски декори и дрипи от кукли на конци...




© Ди Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Поработи върху ритъма малко. Иначе темата ... добра си е, всички сме я чепкали.
  • Благодаря за милите думи!
  • Много е хубаво Браво!!!
  • Хареса ми!Много!
    На места е размито, има повторяемост на смисъла!
    Но това е лично мнение!
  • Поздравления! Невероятно силен стих!
Propuestas
: ??:??