Кули от пепел – парчета реалност
криле подарени, без срок на давност.
Мисли въздъхнати в шеметен транс
... и после отиде си в сивкав нюанс.
Ръката отпаднала тапата маха
бутилка надигам с вино-отрова,
устните докосва блажено-жестока
и чувам как казвам “без тебе не мога”.
В океан безумен със спомени давя се.
Океан от думи безстрастно поглъща ме.
Две от тях молещ към небето протягам
и после безмълвен на дъното лягам.