Кутията

mellifluous (Инна)
15 22

2 feb 2010, 10:21

Poesía » Otra

709 0 1

В ъгъла под шепа прах,

скрита зад дебелите стени,

стои кутията сама

и за своите спомени тъжи.

Спомени за минало потребно,

спомени за щастливите ù дни,

в които всичко радвало що е дребно

и тя не знаела какво е да боли.

Нещо, а може би някой разбил ключалката на нейната душа

и всички спомени отишли си, оставили нея сама.

Сега кутията е празна, обгърната в дълбока самота

и се чуват само сълзите там, дълбоко скрити под прахта!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.