В ъгъла под шепа прах,
скрита зад дебелите стени,
стои кутията сама
и за своите спомени тъжи.
Спомени за минало потребно,
спомени за щастливите ù дни,
в които всичко радвало що е дребно
и тя не знаела какво е да боли.
Нещо, а може би някой разбил ключалката на нейната душа
и всички спомени отишли си, оставили нея сама.
Сега кутията е празна, обгърната в дълбока самота
и се чуват само сълзите там, дълбоко скрити под прахта!