Вечерта прилегна в прегръдките на времето.
Самотата закрещя.
Разлюля ме лилавият воал на нощта.
Луната се оглежда в полумрака.
Умря без ласки, без вяра душата.
Всичко притихна в нощната дъбрава.
А мисълта се пита
къде отиде времето?
А, радостта?
Къде спира истината на живота?
Разбирам! Живота е превил гръбнака!
От жал раздира се сърцето! ...