23.11.2016 г., 18:23 ч.

Къде е радостта 

  Поезия » Свободен стих
414 1 6

 

 

Вечерта прилегна в прегръдките на времето.

Самотата закрещя.

Разлюля ме лилавият воал на нощта.

Луната се оглежда в полумрака.

Умря без ласки, без вяра душата.

Всичко притихна в нощната дъбрава.

А мисълта се пита

къде отиде времето?

А, радостта?

Къде спира истината на живота?

Разбирам! Живота е превил гръбнака!

От жал раздира се сърцето!

И смрад човешка, пълна глухота.

Съдба жестока!

Да!...Две съдби и една надежда!

Търсят радостта и светлина за

повече любов!

 

© Йонка Янкова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??