КЪДЕ СИ

26 ene 2006, 19:47

Poesía

886 0 4

Къде си,питам тишината,
която сплита сребърни въжета,
на възел нежно ги пристяга,
а после чака своя улов.
Улавя самотата на нощта,
обвита в призрачна мъгла,
надеждно леко я докосва,
а после тихо си отива.
Тогава в нощ такава,
тайнствена неустоима,
прогонен е съня до утринта,
от сенки-спомени ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

КЪДЕ СИ

Искате да прочетете повече?

Propuestas