26.01.2006 г., 19:47 ч.

КЪДЕ СИ 

  Поезия
884 0 4
Къде си,питам тишината,
която сплита сребърни въжета,
на възел нежно ги пристяга,
а после чака своя улов.
Улавя самотата на нощта,
обвита в призрачна мъгла,
надеждно леко я докосва,
а после тихо си отива.
Тогава в нощ такава,
тайнствена неустоима,
прогонен е съня до утринта,
от сенки-спомени ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Евгения Тодорова Всички права запазени

Предложения
: ??:??