5 abr 2011, 22:55

...където без слънце е ден.... 

  Poesía
1178 0 5

Прегръщам мига в безтегловност,
откупен със кръв и сълзи.
Подхлъзвам се. Тъна в греховност.

Горча. И преглъщам мечти.

Целувам без страст и почти неохотно
свалените маски преди само ден.
А после ги тъпча с краката виновно.
Покривах се с тях. Те погубиха ме...

Събличам се цялата, гмуркам се в мрака.
Не вярвам, че някой ще тръгне след мен.
Но все пак, надявам се, някой ме чака
там вътре, където... без слънце е ден.

© Цвет Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??