...където без слънце е ден....

5.04.2011 г., 22:55 ч.

Поезия

5.0 / 5

1236 0 5

Прегръщам мига в безтегловност,
откупен със кръв и сълзи.
Подхлъзвам се. Тъна в греховност.
Горча. И преглъщам мечти.
Целувам без страст и почти неохотно
свалените маски преди само ден.
А после ги тъпча с краката виновно.
Покривах се с тях. Те погубиха ме...
Събличам се цялата, гмуркам се в мрака.
Не вярвам, че някой ще тръгне след мен.
Но все пак, надявам се, някой ме чака
там вътре, където... без слънце е ден.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

ИЗБРАНО 2022
Нощ

Нощта е тъй тиха и всичко заспива. Умората тегне от летния зной! Аз искам, любима, да бъдеш щастлива...
Над мен да свети звездният разкош...

И хайде – нека с теб се разберем – не гоня слава, нито пък облаги! Че крастата си чеша всеки ден, то...
Измоли ме за вечност!

Измоли ме за вечност! Измоли ме за миг! Даже в скрита далечност да се скитам безлик. И в безпаметен ...

Още произведения »