Когато слънцето залязва
и вечерта намята
най-тъмното си одеало,
по-златна от луна изгрявам
и падам върху топлото ти рамо.
Мечти заплитам във косите ти
и лунен сърп в сърцето ти забивам,
в очите ти космически стихии
отприщвам,
за да не можеш миг спокоен
да откриеш
и въздух да не ти достига. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse