yossifova (Весела ЙОСИФОВА)
580 9047
13 abr 2009, 1:36

Където слънцето изгрява 

  Poesía » De amor
3219 0 40

 

Когато слънцето залязва

и вечерта намята

най-тъмното си одеало,

по-златна от луна изгрявам

и падам върху топлото ти рамо.

Мечти заплитам във косите ти

и лунен сърп в сърцето ти забивам,

в очите ти космически стихии

отприщвам,

за да не можеш миг спокоен

да откриеш

и въздух да не ти достига.

Но щом ръцете си протегнеш

да ме стигнеш -

към хоризонта ще избягам.

И ще гориш.

Ще гаснеш с болка.

Ще ме сънуваш даже денем.

Ще чакаш следващия огнен залез,

готов безследно да изтлееш,

но да ме срещнеш

пак отново...

 

Напразно...

Небето тясно ми е вече.

На хоризонта ще те чакам -

където слънцето изгрява.

 

 

 

 

МУЗИКА>>>

 

 

© Весела ЙОСИФОВА Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Негова казън е изгревът лунен.
    Болка - сънят разпокъсан.
    Здраво овързан с любовната струна
    губи по тебе ума си.
  • !!!
  • Мечти заплитай в косите му, та въздух да не му достига!
    Весела си...и ти личи!!!
  • Хубаво е! Не смея да дишам!
  • Пожелавам само срещи, изпълнени с Любов!
  • Небето е тясно за твоя талант. Много е хубаво, раждащо, красиво, въпреки болката от любов - страстно и обещаващо ново начало - на хоризонта, където слънцето изгрява!
  • Много образен и силен стих!
    ПОЗДРАВИ! БЪДИ!
  • ТОВА Е!!!
    ПОЗДРАВЛЕНИЯ!!!
  • С благодарност към всички! Желая ви весело посрещане на Великденските празници! Бог и Богородица да бдят над вас, приятели! С обич!

    Весела (съм)
  • Ще го дочакаш!
  • Удовоствие е прочита!
    Поздравления!
  • Прекрасно усещане,Веси,много ме докосна с този стих.Браво,мила!!!
  • Невероятно чувствен стих! Цялата ти поезия е такава! Поздрав!
  • Красота! Не мога да кажа нищо повече...
  • Много страсти бушуват тук!
  • всякакви пространства са тесни за любовта, Веси!!!
    не се спираш да твориш красота!!!

    поздравления!!!
  • Наистина ли на хоризонта? Как ти даде сърце!
  • Мисля, че този е любимият ми от стиховете ти!
    Внушението му е много силно!А емоцията прелива!
    Прегръщам те
  • Веси, не съм човекът, който има право, изхождайки от скромния си опит, да отсъжда, но този стих е едно стъпало нагоре, от това, което съм чела до момента от теб. Прости ми, че си позволявам сравнението. Изключителна чувственост и изразност. Покоряваш Веси, понесе ме като музика... чак до финалния акорд.
  • Чудесен е стиха ти!БРАВО!!!
  • Напразно...
    Лунен сърп и огнена стихия,
    танцуваща със изгрева навярно,
    стихийна и недостижима,
    единствено на хоризонта ще
    се вписваш,
    за да те сънува, и да страда,
    а залезите в изгрев се превръщат,
    там, далеч, на изток...
    Напразно ли?! Не мисля...
    Но може би не ще те стигне.
    Защото хоризонтите не съществуват.
    А само са миражи във очите...
    Силно и изстрадано, Вес!
    Прегръдки!
  • красота !
  • Прекрасни минути на истинска наслада
    ми дари твоят стих! Благодаря, бъди
    щастлива!
  • "стихии" - за да не те видя
    "миг спокоен" - нейде отвяти мислите, другаде
    "Напразно..." - всичко е без мислено
    Аз го прочетох, като "- Върви си, мен ме няма, а няма и да ме имаш.",
    по заобиколно-любовен начин.
    Може и да греша.


  • огромно оранжево слънце...
    и хоризонт изпълнен със теб
    смаяна и покорена
    нежно пристъпвам напред...

    там...към хоризонта изпълнен със Него...мила Веси.
    приказен стих...и музика.
  • И аз като Марги се питам - възможно ли е?!
    И вместо теб сама си отговарям - явно може, да!
  • Преливаш от любов Веси!Щастливец е лирическия!
    Нека никога не свършва това вълшебно чувство!!!
  • красота! Много е добро! Браво на теб
  • Много ми е близък твоя стих!Прегръщам те с пожелание за светлина и обич в този ден!
  • Чета те и се питам:може ли да има толкова много любов в сърцето ти към този мъж?Препълнена си с него.Дните ти са негови.И нощите...
    Ръцете ти го жадуват.Когато затваряш очи,под клепачите неговият образ затваряш.Искаш да го затвориш между ръцете си,но те са празни Веси...
    празни...Но ти си пълна с него...Има ли по-прекрасно единение...?
    И по-болезненно...?
    Прегръщам те приятелко!
  • красиво, Весе, красиво!
  • Хоризонтът е измамно докосване на Небето и Земята. Той никога не се стига, а бяга пред нас.
    Внушаваш идеята, че си недостъпна, Весела.
    Браво!
  • Спокойна вечер, Сашо! Благодаря ти, Милена! Поетични сънища и за двама ви!
  • Права си. Благодаря и за хубавата музика!
  • всеки се стреми към хоризонта... а ти си го намерила в Поезията...
    прекрасна си!
  • Любовта винаги е гореща, Сашо. Тя не се нуждае от разгорещяване! А за изгревните срещи си прав! Поздрави!
  • При такава любов няма как да не се срещнете призори.
    А може би бягаш към хоризонта за да се разгаря по-силно любовта.
    Поздрави Весела!
  • На хоризонта, Владо, няма самотност. Там се срещат небето със земята, небето с морето! Затова от там изгрява и там залязва слънцето! Среднощен поздрав!

    Никога не е достатъчно любовта, Наде! Поздрави!

    Танюшо, няма по-слънчев човек в момента от мен! Прегръдки!
  • А как самотна ще се чувстваш на хоризонта там..."където слънцето изгрява" ? Поздрави!
  • ... казват, че фатални са тия Луни - от Съдбата наети - да създават самоубийци или Поети...! Бъди Слънчева...
    Прегръщам те!
Propuestas
: ??:??