13.04.2009 г., 1:36 ч.
Където слънцето изгрява
Когато слънцето залязва
и вечерта намята
най-тъмното си одеало,
по-златна от луна изгрявам
и падам върху топлото ти рамо.
Мечти заплитам във косите ти
и лунен сърп в сърцето ти забивам,
в очите ти космически стихии
отприщвам,
за да не можеш миг спокоен
да откриеш
и въздух да не ти достига.
Но щом ръцете си протегнеш
да ме стигнеш -
към хоризонта ще избягам.
И ще гориш.
Ще гаснеш с болка.
Ще ме сънуваш даже денем.
Ще чакаш следващия огнен залез,
готов безследно да изтлееш,
но да ме срещнеш
пак отново...
Напразно...
Небето тясно ми е вече.
На хоризонта ще те чакам -
където слънцето изгрява.
© Весела ЙОСИФОВА Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
!!!
-
Мечти заплитай в косите му, та въздух да не му достига!
Весела си...и ти личи!!! -
Хубаво е! Не смея да дишам!
-
Пожелавам само срещи, изпълнени с Любов!
-
Небето е тясно за твоя талант. Много е хубаво, раждащо, красиво, въпреки болката от любов - страстно и обещаващо ново начало - на хоризонта, където слънцето изгрява!
-
Много образен и силен стих!
ПОЗДРАВИ! БЪДИ! -
ТОВА Е!!!
ПОЗДРАВЛЕНИЯ!!! -
С благодарност към всички! Желая ви весело посрещане на Великденските празници! Бог и Богородица да бдят над вас, приятели! С обич!
Весела (съм) -
Ще го дочакаш!
-
Удовоствие е прочита!
Поздравления! -
Прекрасно усещане,Веси,много ме докосна с този стих.Браво,мила!!!
-
Невероятно чувствен стих! Цялата ти поезия е такава! Поздрав!
-
Красота! Не мога да кажа нищо повече...
-
Много страсти бушуват тук!
-
всякакви пространства са тесни за любовта, Веси!!!
не се спираш да твориш красота!!!
поздравления!!! -
Наистина ли на хоризонта? Как ти даде сърце!
-
Мисля, че този е любимият ми от стиховете ти!
Внушението му е много силно!А емоцията прелива!
Прегръщам те -
Веси, не съм човекът, който има право, изхождайки от скромния си опит, да отсъжда, но този стих е едно стъпало нагоре, от това, което съм чела до момента от теб. Прости ми, че си позволявам сравнението. Изключителна чувственост и изразност. Покоряваш Веси, понесе ме като музика... чак до финалния акорд.
-
Чудесен е стиха ти!БРАВО!!!
-
Напразно...
Лунен сърп и огнена стихия,
танцуваща със изгрева навярно,
стихийна и недостижима,
единствено на хоризонта ще
се вписваш,
за да те сънува, и да страда,
а залезите в изгрев се превръщат,
там, далеч, на изток...
Напразно ли?! Не мисля...
Но може би не ще те стигне.
Защото хоризонтите не съществуват.
А само са миражи във очите...
Силно и изстрадано, Вес!
Прегръдки! -
красота !
-
Прекрасни минути на истинска наслада
ми дари твоят стих! Благодаря, бъди
щастлива! -
"стихии" - за да не те видя
"миг спокоен" - нейде отвяти мислите, другаде
"Напразно..." - всичко е без мислено
Аз го прочетох, като "- Върви си, мен ме няма, а няма и да ме имаш.",
по заобиколно-любовен начин.
Може и да греша.
-
огромно оранжево слънце...
и хоризонт изпълнен със теб
смаяна и покорена
нежно пристъпвам напред...
там...към хоризонта изпълнен със Него...мила Веси.
приказен стих...и музика. -
И аз като Марги се питам - възможно ли е?!
И вместо теб сама си отговарям - явно може, да! -
Преливаш от любов Веси!Щастливец е лирическия!
Нека никога не свършва това вълшебно чувство!!! -
красота! Много е добро! Браво на теб
-
Много ми е близък твоя стих!Прегръщам те с пожелание за светлина и обич в този ден!
-
Чета те и се питам:може ли да има толкова много любов в сърцето ти към този мъж?Препълнена си с него.Дните ти са негови.И нощите...
Ръцете ти го жадуват.Когато затваряш очи,под клепачите неговият образ затваряш.Искаш да го затвориш между ръцете си,но те са празни Веси...
празни...Но ти си пълна с него...Има ли по-прекрасно единение...?
И по-болезненно...?
Прегръщам те приятелко! -
красиво, Весе, красиво!
-
Хоризонтът е измамно докосване на Небето и Земята. Той никога не се стига, а бяга пред нас.
Внушаваш идеята, че си недостъпна, Весела.
Браво! -
Спокойна вечер, Сашо! Благодаря ти, Милена! Поетични сънища и за двама ви!
-
Права си. Благодаря и за хубавата музика!
-
всеки се стреми към хоризонта... а ти си го намерила в Поезията...
прекрасна си! -
Любовта винаги е гореща, Сашо. Тя не се нуждае от разгорещяване! А за изгревните срещи си прав! Поздрави!
-
При такава любов няма как да не се срещнете призори.
А може би бягаш към хоризонта за да се разгаря по-силно любовта.
Поздрави Весела! -
На хоризонта, Владо, няма самотност. Там се срещат небето със земята, небето с морето! Затова от там изгрява и там залязва слънцето! Среднощен поздрав!
Никога не е достатъчно любовта, Наде! Поздрави!
Танюшо, няма по-слънчев човек в момента от мен! Прегръдки! -
А как самотна ще се чувстваш на хоризонта там..."където слънцето изгрява" ? Поздрави!
-
... казват, че фатални са тия Луни - от Съдбата наети - да създават самоубийци или Поети...! Бъди Слънчева...
Прегръщам те!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Болка - сънят разпокъсан.
Здраво овързан с любовната струна
губи по тебе ума си.