Djein_Ear (Евгения Тодорова)
1624 13907
5 abr 2011, 20:57

Към друго време 

  Poesía » Otra
645 0 5

И ето, пак се зазори, отлитна здрач.
Клепачите са будни чанове, звънят.
През облаци в едно със птиците летят
да стигнат синева, за да превръщат
полетите от  миражи във безкрайност.
И къпят със роса на утринна омара
очите си в света на светла тайнственост,
където щастието миг е от любов и вяра...
Две длани, сбрали устрема на птици,
отмиват дъждовете тъмни и очакват

надежда върху пухените облаци,
във шепи стиснали живота си, и вярват,
че сиянието може да ги отнесе във свят,
където няма болка, за да долюбят
крилатите мечти и да сънуват...
Когато се събудят в далечно измерение,
ще се превърнат във душа на ангел.

Не може никой нищичко да вземе

от този свят, пътувайки  към друго време.

 

© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??