И ето, пак се зазори, отлитна здрач.
Клепачите са будни чанове, звънят.
През облаци в едно със птиците летят
да стигнат синева, за да превръщат
полетите от миражи във безкрайност.
И къпят със роса на утринна омара
очите си в света на светла тайнственост,
където щастието миг е от любов и вяра...
Две длани, сбрали устрема на птици,
отмиват дъждовете тъмни и очакват
надежда върху пухените облаци,
във шепи стиснали живота си, и вярват, ...