14 feb 2024, 21:58  

Дивото дърво 

  Poesía » Del paisaje, Filosófica
614 0 0
Вървях по стръмната пътека
край извори и сред скали.
Бе зима и безкрайно крехък
снегът бе в тихите гори.
Далеч синееха вълните
на източната планина,
над връх се виеха орлите...
Бях тука в преждни времена.
Тогаз бях малък, но си спомням
поляна с нисък храсталак;
отнейде чуваше се стона
на горски дух, навяващ страх. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лъчезар Цонев Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??