Към нашето време
Сърцето стана по-добро и топло.
От любов премахнах всичко в душата.
Захвърлих омразата дарила, пошло
заблуда раняваща за миг сърцата.
Пред Бога и света всичко аз изрекох
на глас простих се и прегърнах мъдростта.
За мен оставих вярата, надеждата завърнах,
а тя ми носеше винаги радостта.
Разлива се в мен достойно. Една любов!
Затопля ми гръдта! Мечтите осветява.
Простора ме прегърна и е винаги готов ...