Към нашето време

Сърцето стана по-добро и топло.

От любов премахнах всичко в душата.

Захвърлих омразата дарила, пошло

заблуда раняваща за миг сърцата.

Пред Бога и света всичко аз  изрекох

на глас простих се и прегърнах мъдростта.

За мен оставих вярата, надеждата завърнах,

а тя ми носеше винаги радостта.

Разлива се в мен достойно. Една любов!

Затопля ми гръдта! Мечтите осветява.

Простора ме прегърна и е винаги готов

да ме приюти живота и ме прелъстява.

Любов!..... Мечти!... Светли дни!

Запътена съм към нашето време.

Мисъл и радост!... Чудни бъднини!

Твоето сърце, моите чувства ще приеме.