подтичват вестници по празни булеварди...
реки помитат клони уморени...
изровени човешки айсберги
крещят на ум -
разкош ли е гласа
е как да не препиеш с бистрота
позорът пак ще тръшне счупени прозорци
излъганата нежност ще ръждяса
миг кратък миг от празнота
едва прогледнала луна
ковашки чукове
ъгли препълнени със болна плът ...