към теб

11.06.2008 г., 2:03 ч.

Поезия » Друга

702 0 2

подтичват вестници по празни булеварди...

реки помитат клони уморени...

изровени човешки айсберги

крещят на ум -

разкош ли е гласа

е как да не препиеш с бистрота

позорът пак ще тръшне счупени прозорци

излъганата нежност ще ръждяса

миг кратък миг от празнота

едва прогледнала луна

ковашки чукове

ъгли препълнени със болна плът

мечтаят друго съдържание - уви

тежат очуканите ходила...

е как да не препиеш с бистрота

без дъх да не останеш...

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.