Към твоята врата

4 feb 2008, 21:09

Poesía

689 0 4

Не се превърнах в чужда орис!
Не влязох в ничия съдба,
без портата й да отвори
с усмивка нейната душа!
Отивах си, когато трябва
и вземах целия си плам
с надеждата да го опазя
и целия да го отдам.
И Господ ми остави време
за път към твоята врата,
та щом почукам, да ме вземеш
със себе си към вечността.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Към твоята врата

Искате да прочетете повече?

Propuestas