JujuBuju (Миглена Миткова)
563 3983
1 feb 2018, 15:16

Къщата на дядо 

  Poesía » Otra
1282 13 21

Прозорците ме гледаха - три ката
очи-фенери с пърхащи кепенци.
Не помня, аз сънувах ли когато
смалих се до усмихнато детенце...

 

Безгрижно покатерих пак дървото,
родило най-кайсиевото детство,
а в клоните му вплело беше ноти
пианото. И викаше ръцете ми.

 

Завързах всички черни петолиния
в пътека към онази прашна стая,
кодирала в мен толкова години.
Дали на яве беше, пак не зная,

 

но свирих. Дълго свирих Бах и Шуман...
А дядо слушаше ме зад вратата.
С очите си ме галеше бездумно
"Момиче с гургулица"* от стената.

 

Усмихнах ѝ се. Птицата ще пратя
на дядо, че да литна аз не мога.
След нешлифованите ми стакати
ще седне пак отдясно той на Бога.

 

Днес друг живее в дядовата къща.
С пианото отдавна се сбогувах.
Но някой път на пръсти аз се връщам
и свиря Шуман. Нищо, че сънувам...

 

*"Момиче с гургулица" - картина на неизвестен за мен автор, която притежаваме и до ден днешен.

© Миглена Миткова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??