JujuBuju (Миглена Миткова)
563 3983
1.02.2018 г., 15:16 ч.

Къщата на дядо 

  Поезия » Друга
1266 13 21

Прозорците ме гледаха - три ката
очи-фенери с пърхащи кепенци.
Не помня, аз сънувах ли когато
смалих се до усмихнато детенце...

 

Безгрижно покатерих пак дървото,
родило най-кайсиевото детство,
а в клоните му вплело беше ноти
пианото. И викаше ръцете ми.

 

Завързах всички черни петолиния
в пътека към онази прашна стая,
кодирала в мен толкова години.
Дали на яве беше, пак не зная,

 

но свирих. Дълго свирих Бах и Шуман...
А дядо слушаше ме зад вратата.
С очите си ме галеше бездумно
"Момиче с гургулица"* от стената.

 

Усмихнах ѝ се. Птицата ще пратя
на дядо, че да литна аз не мога.
След нешлифованите ми стакати
ще седне пак отдясно той на Бога.

 

Днес друг живее в дядовата къща.
С пианото отдавна се сбогувах.
Но някой път на пръсти аз се връщам
и свиря Шуман. Нищо, че сънувам...

 

*"Момиче с гургулица" - картина на неизвестен за мен автор, която притежаваме и до ден днешен.

© Миглена Миткова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??