Късно е да ме обичаш

угасна в мене любовта.

Късно е да ме наричаш

с онези нежни, мили имена.

Когато чаках с трепет да те видя

и сънувах нощем твоите очи,

вместо обич - болка и обида

много щедро ти ми подари.

Топлина и нежност в тебе няма

ти си винаги студен,

а сърцето ти е толкова голямо

за всеки друг, но не за мен.

Ако аз не съм желаното момиче

защо се върна пак при мен?

Искаш само тебе да обичам,

но не можеш с мене да си всеки ден.

Свободата си не искаш да изгубиш,

но те плаши и вечна самота,

вярвай ми - така ще се погубиш

без да си усетил любовта.

А когато никога не си обичал

и от свойта топлина на никой не си дал,

дори животът ти да е отличен

все едно, че никога не си живял!!!