Лутайки се из непрогледна тъмнина,
не достига до мен на надеждата гласа...
И така самотен и обезверен,
на мъртвите илюзии съм още в плен.
Не мога повече така,
докога, докога ще издържа...
Под кожата игли раздират ми плътта...
Спомените – заробват ме,
убиват радостта...
Не мога повече така.
Съвестта ми, завързана на възел,
лута се като в объркан пъзел. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse