neadekvatna (МарДж)
2 44
4.06.2009 г., 20:07 ч.

Лабиринт 

  Поезия » Друга
1032 0 3

Лутайки се из непрогледна тъмнина,

не достига до мен на надеждата гласа...

И така самотен и обезверен,

на мъртвите илюзии съм още в плен.

 

 Не мога повече така,

докога, докога ще издържа...

Под кожата игли раздират ми плътта...

Спомените – заробват ме,

убиват радостта...

Не мога повече така.

 

Съвестта ми, завързана на възел,

лута се като в объркан пъзел.

В главата – хаос,

в очите – ярост.

Път – за никъде...

Отлетяха ли мечтите ни...

 

Човешки драми свят откак светува,

комедии, объркани съдби

и кървави романи той диктува.

... Какъв е този лабиринт?!...

© МарДж Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Ей Марджи (: много е хубаво! имаш талант,дааа...
  • имаш интересен ник
  • Последните две строфи много ми допаднаха -- има динамизъм. Ако можеш да съкратиш последния ред на предпоследната строфа би станало много яко -- разреждането на ударенията обърква.
Предложения
: ??:??