Eneq (Енея Ендимион)
16 10
21 ene 2010, 0:48

Лед 

  Poesía
662 0 0

Снегът затваря похлупакът си над мен
и с тихите си длани ме поглъща.
Очите ми превръщат се във лед,
сърцето ми в опустошена къща.

 

И някогашните емоции сега са -

красиви, бели, зимни пеперуди.

И моята любов, сама,
душите непокорни осквернила,
е леден спомен, скрит във самота.

© Енея Ендимион Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??