Eneq (Енея Ендимион)
16 10
21.01.2010 г., 0:48 ч.

Лед 

  Поезия
664 0 0

Снегът затваря похлупакът си над мен
и с тихите си длани ме поглъща.
Очите ми превръщат се във лед,
сърцето ми в опустошена къща.

 

И някогашните емоции сега са -

красиви, бели, зимни пеперуди.

И моята любов, сама,
душите непокорни осквернила,
е леден спомен, скрит във самота.

© Енея Ендимион Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??