Ледено студена самота

разяжда ме със киселинен смях,

затваря в мен поредната врата,

мечтите ми... превръща в звезден прах...

Как да опиша чувството отвътре

на болка, на тъга и на погром?

Не виждам светлина във свойто утре,

а тялото ми... е напуснат дом...

Сърцето ми (буквално) се разкъсва,

във мене настанила се е слабост,

душата ми е в плен на тежки чувства,

отдавна... не познава радост...

Чета написаното - думите са слаби...

Не искам да живея вече аз.

Животът до последно ме ограби,

превърна ме... в ехò без глас...

Омръзна ми на друг да се преструвам,

усмивки да раздавам без пълнеж,

омръзна ми така да съществувам,

под слънцето съм... буца леден скреж...

Не мислех, че животът е такъв,

но ето, че жестоко съм грешал...

Съсирена е сякаш мойта кръв,

дори не кръв е... а вълни от кал...

Слаби думи, слаби рими и безличен стих -

Как чувствата на листа да предам?

Страданието ми - проточил се във вечност миг,

тъгата ми, че чувствам се тъй сам...

Навярно в гроба си, последната ми ложа

утеха ще намеря и забрава,

и тялото си там като положа

не искам нито милост, нито слава.

      *****

Ледено студена самота,

сълзи в очите, сърцето и душата,

надеждата последна е смъртта,

а зад гърба ми... смее се съдбата...

06.05-2014.