В едно далечно царство, голямо господарство,
в своя бял палат, живеел шейх богат.
Тънел той в охолство, в почит, в задоволство,
но имал дъщеря, нещастна що била.
Красива кат` картина и роза във градина,
тъжната девойка все плачела си го́рка.
Гадатели прочути, знахари вещи, шутове
баща и́ призовал, богатство обещал
на всеки, що със билки и лекове обилни
в душата и́ надзърне, усмивката да върне.
Накрая стар мъдрец на шейха дал съвет,
дворец да построи, що слънце там струи. ...