Легенда за перлата

2 abr 2006, 21:09

Poesía

1129 0 2

Утихна бурята и на брега,
помилвана от утринни лъчи,
блестеше перла-бисерна сълза,
изплувала от ясни дълбини.

Със плисъка на пенести вълни
разказа тя историята своя
и дъжд закапа в моите очи
макар отдавна минал бе пороя.

"Преди години имаше една мома,
красива като утринна зора,
обичаше да тича с вятъра Зефир
да броди по брега безспир.

Но страшни врагове нахлуха,
превзеха нейната страна
и падна в плен момата чудна,
отведоха я с дружките към Камова скала.

Решила своята съдба
над бездната застана,
невеста на смъртта,
тъй млада и пристана.

Отроних се от нейните очи
и паднах във солените вълни,
превърнах се във перла-белег няма
на мъката човешка и светлия идеал.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

anim (Ани)

2006-04-03T13:05:18+03:00

ТОВА Е МНОГО ХУБАВО...
mimeto-iv (Мими Иванова)

2006-04-03T10:02:19+03:00

Много добър замисъл,легендите трябва да се помнят...Но може би има някои моменти върху които трябва да поработиш още малко.Например може да помислиш за един малко по-ритмичен и по този начин по-силен финален стих.Това разбира се е само предложение... Но като цяло получаваш едно голямо БРАВО от мен