Утихна бурята и на брега,
помилвана от утринни лъчи,
блестеше перла-бисерна сълза,
изплувала от ясни дълбини.
Със плисъка на пенести вълни
разказа тя историята своя
и дъжд закапа в моите очи
макар отдавна минал бе пороя.
"Преди години имаше една мома,
красива като утринна зора,
обичаше да тича с вятъра Зефир
да броди по брега безспир. ...