16 mar 2023, 10:39

Летен текст 

  Poesía » Verso libre
643 0 0

И ето Том и Дъглас отново молят за отсрочка

и се надбягват с вятъра до късно вечерта,

играят на стражари и апаши, на криеница,

и се сприятеляват със съученици и съседи.

 

Лятото понесло тежка задушлива мараня,

откъсва едно по едно венчелистче от маргаритки

и си намисля съвсем нормални желания,

докато сред цветята не остава без ръце.

 

Жарна пелерина обвива поляна с глухарчета,

лек ветрец им раздухва парашутите.

Тръгнахме с тях към къдравите облаци.

Завърнахме сърца в океана на вътрешното огледало.

 

 

© Мария Todos los derechos reservados

La obra participa en el concurso:

Когато срещу мен е огледалото »

38 Puesto

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??