16.03.2023 г., 10:39 ч.

Летен текст 

  Поезия » Свободен стих
600 0 0

И ето Том и Дъглас отново молят за отсрочка

и се надбягват с вятъра до късно вечерта,

играят на стражари и апаши, на криеница,

и се сприятеляват със съученици и съседи.

 

Лятото понесло тежка задушлива мараня,

откъсва едно по едно венчелистче от маргаритки

и си намисля съвсем нормални желания,

докато сред цветята не остава без ръце.

 

Жарна пелерина обвива поляна с глухарчета,

лек ветрец им раздухва парашутите.

Тръгнахме с тях към къдравите облаци.

Завърнахме сърца в океана на вътрешното огледало.

 

 

© Мария Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

Когато срещу мен е огледалото »

38 място

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??